Долитането на спомени винаги е предизвиквало дълбоко очарование в емоционалното езеро на забравата. Езеро с гладка и тиха повърхност. С вода мъртвешки тъмна,  застинала сякаш във вечност. Но вода жадно поглъщаща всяка дума изречена от устни шепнещи  живота. Думи звучащи като хвърлен камък завинаги потъващ в нея. А на повърхността отразяват се спомени от отронени мигове запазили великолепието на момента.
 Поклона на цвете  в утрото коленичило, за да огледа  красотата на своята усмивка.  Стъпки от босоноги птици като стрелки на часовник разхождащи се по влажният бряг........... истината е безвремие - езерение! 

се отпива в мълчание...