Отпечатъци от  време разиграват архаични танци в ритуален конус. Бегли мисли прецеждат грубата си форма в промисли. Стъпка постъпка, мисъл помисъл  втечняват праобраза на разбутаният храм във мен. Убежище и прорицалище на скитащата се душа. Дяволът е просещ мъдрец, от който порти ще издигна в храма от мраморна светлина. 

Дяволът не може да бъде инициатива за нищо градивно. Той е антипод на Бога, въплъщение на злото. Какви порти?? Каква светлина?? :(( Доста объркана картина си нарисувал. Сочи ми на безпокойство и залутаност. Убежището и прорицалището в дълбините може и да помогнат да се открие търсената и хармонизираща с вибрационната честотност на духа посока. Бъди здрав, probe!

Ели

а прибулен. Светлината на мрамора нюансира от бяло до черно. Съвсем луциферно. Не затваряй портите или не гради ги - аран да е. Близнеци грях и светост да влизат и излизат. Греховност се в мъдрост въздига, покаяние просеща. Да бъде опрощението. И да засвети храма все по в бяло.
Дълбоки са мислите ти. Мнозина ще се давят анатемосвайки, без да разбират какво.

Дълбоки...малко стряскащи,
по дългия път на живота.
Навременно, за да не е победител дявола.
Не вярвам в неговата крайна победа.
Съвършеният изкусител губи,
лишен от вяра в доброто у човека.