Прочетен: 8090 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 22.08.2017 15:15
В събота, по едно злощастно стечение на обстоятелствата и голяма пасивност и несъобразителност от моя страна се организирахме група приятели и роднини да ходим на Седемте рилски езера. Явно и някак факта, че датата е 19-ти август ми беше минал покрай съзнанието, без да ме замисля особено.
Тръгнахме не особено рано и да речем някъде към 9:30 трябва да сме били на Паничище. Продължихме нагоре, но не след дълго ни спряха, за да паркираме на пътя, защото по-нататък нямало места за паркиране. Е, паркирахме и се оказа, че трябва да вървим над 3,5 км само, за да стигнем до лифта. Не, че е хубаво, ама вървяхме, какво да правим. Докато вървяхме си мислех, че ако всички вървят така като нас, ще се отваря време за изтегляне на хората с лифта и там няма да има чак такава опашка. Не може да съм се лъгала повече. Опашката беше огромна и не помръдваше. А и как да помръдва като лифта е с по две седалки и не знам каква му е скоростта, но е бавна?
Докато се изчаквахме с другите от групата решихме, че или ще хващаме джип, понеже доста чакаха там свободни или ще се връщаме – варианта с лифта отпадна моментално и не мога да си представя как толкова много хора все пак стояха и чакаха търпеливо.
Натоварихме се на един Нисан Патрол и трябва да ви кажа, че това пътуване беше най-забавната част от деня. Пътят нагоре е осеян с огромни камъни, на места страшно стръмен и отгоре на всичко трябва да се разминаваш с другите джипове, които се връщат. Екшъна е голям, на моменти трябваше да подтискам писъците си - наполовина от ужас, наполовина от удоволствие. Мисля, че и водача ни видя, че сме печени и нарочно мина през някои стръмни участъци, само за да ни достави удоволствие, а и защото джипа го можеш, де ...
Няма да коментирам ефекта на джиповете върху природата, защото в ниските части на планините на много места има гадни пътища, по които се карат дърва и т.н. По-гаден е ефекта върху хората от дизеловите изпарения и прахта. Т.е. началото на пътя към магнитния център, около който дъновистите танцуват своята паневритмия и празнуват Преображение Господне е обгърнато от дизелови изпарения и гъст прах.
Джипът ни остави на може би половин километър под горна станция на лифта и в още малко облаци от прах и сред навалица се качихме до хижата, където отново имаше немалка опашка ... за тоалетните. Въпросът е, ако чакам поне 1, 1,5, ако не и 2 часа за лифта и още половин, да речем, за тоалетна, колко време ще ми остане, за да видя някое езеро?
Друга неприятна гледка за мен беше немалкия палатков лагер пред хижа „Рилски езера“. А онзи пред хижа „Седемте рилски езера“ беше огромен.
Сърцето ми се късаше, защото помня времето преди лифта. Тогава това беше едно от най-любимите ми места в Рила и имаше способността истински да ме зарежда с енергия за седмици напред. Както обичах да се шегувам, като се връщах от там поне седмица се носех на сантиметри над земята.
Сега просто ми се гадеше.
Емоцията не беше изцяло отрицателна, само защото бях с приятна компания. Но да се качвам до Окото и Сълзата ми се отщя отвсякъде.
Поседяхме сред навалицата около Бъбрека
и се върнахме по другата пътека, покрай езерата.
За съжаление Нисана не беше на разположение и трябваше да се натъпчем като сардели в един Опел Фронтера. Поне водача беше пич и ни закара почти до колите.
Обещах си никога повече да не стъпвам на Седемте рилски езера. В Рила има предостатъчно други езера, на някои от които почти никой не стъпва.
Последователи на Дънов посрещнаха слънце...
Ще се изгуби ли магията на езерото „Близ...
И не само защото вървенето е здраве и пак здраве.
Вървенето и вървенето в планината означава още много неща:
- че има хора, които обиколят родината и я обикват;
- че няма да има нужда от нови лифтове;
- че няма да има нужда от незаконни джипове, който да рушат природата;
- и ...
Много е хубаво, че хората вървят и вървят.
Ако не вярваш – пробвай следващият път и ти да вървиш малко повече, вместо да се возиш на джип. Така, ако не друго, после няма да ти се налага да губиш времето на арменския поп. ;)
Пс.: Не се сърди, но оправданията и оплакванията не са нито туризъм, нито природа, нито хуманизъм. Хубаво е да има повече крачещи хора - колкото повече, толкова повече. И ти си част от същите тези хора!
За хуманизма – за радост или тъга не знам каква си. Чета думите ти тук – каквото виждам, това ти казвам и това коментирам.
Иначе има много други пътища до там, разбира се, и съм ги минавала повечето. Човек трябва да ходи в ранна пролет или късна есен явно - може през хижа Ловна или през Скакавица или дори от Мальовица. :)
Има телефони на които трябва да дадете заявка, че ще пътувате до Пионерска или обратно за София. За тези които пристигат от провинцията, ако са дали заявка микробусите чакат на Централна гара.
Организацията за пътуване може да се ползува през цялата година, достатъчно е да дадете заявка и да сте 10 души. Микробусите тръгват от площадчето при Виетнамското посолство.
До преди няколко години от 15 до 21 август на езерата имаше по 5 - 6 000 души.
Сега са два - три пъти повече.
И накрая препоръчвам да се качваш с лифта , а да се слиза пеша към Мальовица, а от Раздела може да се слезе и пред входа на Рилския манастир, но от там последния автобус за София тръгва в 15 часа. Аз обикновено преспивам на х.Иван Вазов и от там слизам към Манастира.
Е, сега знаеш всичко за ходенето до езерата. :)